На 27 януари Домът на културата „Емануил Манолов“ в Габрово се превърна в сцена на едно особено театрално събитие – сборния моноспектакъл на Мариус Куркински „Мариус 50“, посветен на 50-годишнината на актьора. Вечер, която не просто отбеляза юбилей, а събра в едно – време, памет и дълбоко човешко присъствие. „Мариус 50“ е пътуване през знакови роли и текстове, белязали творческия път на Куркински. В рамките на спектакъла зрителите имаха възможност да се докоснат до емблематични откъси от негови моноспектакли, всеки от които носи различен свят, ритъм и философска дълбочина. От ироничната и страстна стихия на „Дон Жуан“ по Молиер, през библейската поетичност и чувствена мъдрост на „Песен на песните“, до фината психологическа тъкан на „Дамата с кученцето“ по Чехов. Особено силно прозвучаха и фрагментите от „Самият човек“ по Андрей Платонов – сурови, болезнено честни, както и „Сънят“ по Джулиан Барнс, където словото се превръща в размисъл за паметта, времето и крехкостта на човешкото съществуване. Финалните акорди от „Сътресение“ по Николай Хайтов добавиха плът и земност, онова дълбоко българско усещане за корен, болка и истина.
Мариус Куркински е от онези редки актьори, за които сцената не е място за демонстрация, а за споделяне. В „Мариус 50“ той не играе роли – той ги преживява наново, превръщайки словото в изповед, а театъра – в пространство за интимна среща със зрителя. Всеки жест, пауза и интонация носят натрупан опит, уязвимост и смелост да бъдеш откровен. Този моноспектакъл е повече от театрална ретроспекция. Той е празник на словото, на живото присъствие и на силата на театъра да ни събира около смисъла. „Мариус 50“ е среща с артист, който вече пет десетилетия доказва, че истинският театър започва там, където актьорът остава сам със себе си – и със своята публика. Вечер, която оставя следа. И напомня защо театърът има значение.
