На 26 октомври Дом на културата „Емануил Манолов“ посрещна „Балкански синдром“ по Станислав Стратиев – спектакъл на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, в сценичен вариант и постановка на Недялко Делчев.
Още с развитието на действието стана ясно, че това няма да бъде представление, което просто гледаш от мястото си. Постепенно сцената се оказа твърде малка за случващото се, а публиката неусетно беше въвлечена в самия спектакъл.
Един от най-изненадващите моменти дойде с появата на сватбата. Тя започна като част от сценичното действие, но много скоро излезе извън залата и поведе зрителите към Мраморното фоайе на Дом на културата „Емануил Манолов“.
За кратко границата между театър и реалност се разми.
Публиката вече не беше просто наблюдател. Тя се движеше заедно с героите, следваше действието и се оказа част от един от най-абсурдните и забавни моменти на вечерта.
Точно това е и една от силните страни на „Балкански синдром“ – спектакълът не стои удобно затворен между сцената и завесата. Той непрекъснато играе с усещането кое е театър и кое вече прилича подозрително много на реалния живот.
И може би затова текстът на Станислав Стратиев продължава да звучи толкова актуално и днес.
Смеем се на героите, на абсурдните ситуации, на недоразуменията, на хаоса, на типично българските реакции. А после някак неусетно започваме да разпознаваме в тях и самите себе си.
„Балкански синдром“ задава въпроси, които звучат големи, но всъщност са много човешки:
Кои сме?
Защо сме такива?
Накъде вървим?
Ще пребъдем ли?
И не ни дава готови отговори. Вместо това ни кара да се смеем, да се разпознаваме, понякога да се почувстваме леко неудобно и накрая да излезем от залата с повече мисли, отколкото сме очаквали.
Особено ценно за нас беше, че сред публиката имаше и ученици и учители от различни училища в Габровска област. За част от младите зрители това беше среща на живо с произведение, което познават от учебните часове. И тук вече текстът не беше просто на страницата. Героите придобиха лица и гласове. Репликите имаха ритъм. Абсурдът беше жив, шумен и смешен. А онова, което в учебника може да изглежда далечно, на сцената изведнъж се оказа съвсем близо до днешния ден.
Така театърът се превърна в естествено продължение на учебния час – не чрез обяснение, а чрез преживяване.
А още преди началото на спектакъла част от актьорите застанаха пред нашата камера за традиционното ни блиц интервю.
Този път въпросите бяха вдъхновени от самия „Балкански синдром“ – за героите, за типично българските ни черти, за абсурдите, в които понякога се разпознаваме повече, отколкото ни се иска.
Очаквайте съвсем скоро блиц интервютата с актьорите в социалните ни мрежи.
„Балкански синдром“ остави след себе си много смях, много разпознаване и една необичайна театрална вечер, в която действието не остана само на сцената.
А може би точно това е най-силното му качество – кара ни да се смеем на абсурда, докато не осъзнаем, че част от него ни е болезнено познат.
